Стволова клетка е клетка, която притежава способност да се дели (самообновява) за неопределен период от време, често дори през целия живот на даден организъм. При дадени условия или под въздействието на точно определени сигнали, стволовата клетка може да се диференцира в различни типове клетки, изграждащи организма. 

Наименованеито стволова клетка и идва от англ. “stem” в превод “ствол” от виждането за ствола при растенията. Той расте нагоре, удължава се и се разклонява.

Стволовите клетки притежават следните особености:

-         те не са терминално диференцирани

-         способни са да се делят неограничено

-         при деленето всяка дъщерна клетка стои пред възможността да остане стволова клетка или да тръгне по пътя на диференциацията.

В зависимост от това на какъв етап от индивидиуалното развитие се изолират, стволовите клетки се разделят на ембрионални и регионални (от различни тъкани и органи на фетуса и възрастния организъм).

Ембрионални стволови клетки – изолират се от вътрешната клетъчна маса на бластоциста (Inner Cell Mass - ICM).

Бластоцистът е етап от ембрионалното развитие преди имплантацията. Състои се от около 150 клетки, които са разделени по следния начин – един пласт от клетки са разположени по вътрешната страна на сферата на бластоциста и се нарича трофектодерма. Те заграждат празнина наречена бластоцьол. Във вътрешността на бластоциста се сформира купчинка от клетки – вътрешна клетъчна маса. От нея се развива бъдещия организъм, а от клетките на трофектодермата се развива плацентата. Клетките на ICM са плурипотентни стволови клетки. От тях се развиват всички типове клетки на зародишните пластове – екто-, мезо- и ендодермата.

Феталните стволови клетки са примитивни типове клетки, от които ще се развият различни органи на тялото. Изследвания с фетални тъкани показват ограничения до малък брой клетъчни типове: нервни стволови клетки, вкл. клетки от нервния гребен, хематопоетични стволови клетки (ХСК) и предшественици на стволовите клетки на панкреаса. Феталния черен дроб и кръв са богати на хематопоетични стволови клетки.

Соматичната стволова клетка (стволова клетка от тъканите на възрастния организъм) е недиференцирана и мултипотентна. Тя може да бъде открита с диференцирани тъкани. Способна е да се самообновява и да стане родоначалник на всички специализирани клетки на тъканта, от която произхожда. Тези стволови клетки могат да се самообновяват през целия живот на даден организъм. Източници на стволови клетки във възрастния организъм са костният мозък, кръвта, корнеата и ретината на окото, денталната пулпа на зъбите, черният дроб, кожата, гастроинтестиналния тракт и панкреаса.

Пример за това, как обновяването може да стане за сметка на соматични стволови клетки, които се намират в диференцирани тъкани и се запазват като недиференцирани клетки са стволовите клетки, които се разполагат във власинките и криптите  на тънките черва.

Хематопоетични стволови клетки (ХСК)

Стволовите клетки, които формират кръвта и имунните клетки се наричат хематопоетични стволови клетки.

Основни източници на хематопоетични стволови клетки са костния мозък и периферната кръв. Алтернативни източни за получаването им са феталният черен дроб и умбиликалната кръв.

ХСК могат да се използват за автоложна или алогенна трансплантация за лечение на редица заболявания. Ефектът им е доказан при над 70 заболявания.

Например автоложната трансплантация се прилага при лечение на различни видове рак (мултипленна миелома, неходжкинов лимфом, остра миелоидна левкемия, рак на яйчниците и др.), както и при амилоидоза, автоимунни заболявания и др.

Алогенна трансплантациа на ХСК се прилага отново при различни видове рак като остра и хронична миелоидна левкемия, остра лимфобластна левкемия, миелопролиферативни заболявания и други, както и при заболявания като анемия на Фанкони, апластична анемия, сърповидно-клетъчна анемия и други.

Преимущества на ХСК:

-         те са „млади”, тоест имат огромен потенциал за делене и диференциация;

-         вероятността от инфекция на кръвта от пъпната връв по време на вътреутробното развитие е минимална;

-         имат много ниска имуногенност. Това тяхно свойство може да се използва при неродствени трансплантации;

-         дозата стволови клетки, получени от пъпна връв, необходима за трансплантация е около 10 пъти по-ниска в сравнение с тези, получени от костен мозък

Стволовите клетки от пъпна връв имат едно неоспоримо преимущество – абсолютната генетична идентичност с тъканите на детето, от чиято пъпна връв са получени. Освен това веднъж получени, могат да се съхраняват десетилетия; в случаи на необходимост трябва само да се размразят, без да се губи ценно време за търсене на съвместим донор; цената за съхранение на стволовите клетки от пъпна връв е десетки пъти по-ниска от тази, необходима за закупуване на донорски.

Получаване на кръв от пъпна връв

Процедурата по получаването на кръв от пъпната връв по никакъв начин не влияе на нормалното протичане на раждането. Този прост, неинвазивен метод отнема само няколко минути и е абсолютно безопасен както за майката, така и за детето. Кръвта се взима от умбиликалната вена на пъпната връв след раждането на бебето както при нормално раждане, така и при Цезарово сечение.

Съхранение

Клетките се съхраняват в течен азот при температура -196^оС. При тази условия те запазват жизнеспособността си за практически неограничен период от време.