Cufflinks is the one stop destination for the perfect fashion cufflinks for men and women. Official GHD UK, over 50% Off GHD Hair Straightener Sale here! Fiber Optic Manufacturer, Fiber Optic Cable Supplier. Slimming Botanical Strong Version, MZT Slimming Soft Gel is on sale. Lida Official Site, Buy 100% Authentic Lida Daidaihua Capsule for Safe Weight Loss. 100% Authentic Botanic Slimming Soft Gel - Meizitang is on sale now. Pu-Erh Online Shop: Best Chinese Pu-Erh Tea, Authentic Yunnan tuocha
За вас мъже > Какво трябва да знаете за ... > Мъжка полова система
buy fake watches
назад към:
 ♦ Мъжка полова система  
 ♦ Мъжки стерилитет
 ♦ Спермален анализ 

  

Какво трябва да знаете за мъжка полова система

Първичните полови белези при мъжа включват половите орани (тестис с неговите придатъци, семенни мехурчета, простатна жлеза и пенис), а  вторичните полови безеи са характерното развитие на скелета и мускулите, окосмяването, тембъра на гласа и други.

Мъжките полови жлези са жлези с двойна функция – външносекреторна (произвеждат се полови клетки – сперматозоиди) и вътрешносекретора (произвежрат се полови хормони (тестостерон).

Характерно за гонадите е, че след раждането тяхната хормонална и герминативна функция не показват активност. Едва след настъпването на пубертета започва активирането на гонадите до пълното им съзряване в периода на полова зрялост.

Тестис

Тестисът е мъжката полова жлеза. Той е чифтен орган, разположен в скротума. Състои се от семенни каналчета, разположени в съединителна тъкан, която съдържа интерстициални клетки.

Семенните каналчета са отговорни за сперматогенезата, а интерстициалните клетки за продуцирането на андрогени (основно тестостерон).

Тестисът е разделен на около 200-300 делчета посредством лъчево разположени прегради. Във всяко делче се намират от 1 до 3 извити семенни каналчета, които са дълги средно 30-70 см. Те се дренират в епидидимиса (надсеменник) и от там в семеотводните канали ductus deferens (vas deferens).

Стената на извитите семенни каналчета се състои от сложно устроен многослоен епител, наречен сперматогенен, разположен върху базална мембрана. Той се състои от два вида клетки – сперматогенни и подпорни.

Сперматогенните клетки се разполагат от базалната мембрана до просвета в 4 до 8 слоя. В периода на полова зрелост тези клетки се намират в различни етапи на сперматогенезата. Най-близо до базалната мембрана се разполагат най-незрелите клетки – сперматогониите. Следват сперматоцитите I ред, от II ред, сперматиди и непосредствено до просвета – сперматозоиди. Последните се откъсват от епитела и се насочват към rete testis.

Сперматозоидите, както яйцеклетката са хаплоидни клетки (n) (съдържат редуциран наполовина генетичен материал – 23 хромозоми). Те са резултат на сложно редукционно делене – мейоза.

При сливането им (оплождане) се образува диплоидна клетка 2n (зигота – 46 хромозоми).

Сперматогенезата протича в три етапа:

-         Продуциране на гамети (митотично делене)

Рано в ембрионалното развитие, примордиални зародишни клетки мигрират в развиващите се гонади. При сперматогенеза тези клетки се откриват в семенните каналчета. Незрелите клетки – сперматогонии (Spg) ще се намножат с помощта на процеса митоза.

Spg остават неактивни до пубертета.

-         Първо мейотично делене (Spc I)

-         Второ мейотично делене (Spc II)

Като резултат в края на процеса от една примордиална зародишна клетка се получават 4 хаплоидни степматида (Spd). Те претърпяват морфологична диференциация, превръщайки се в зрели сперматозоиди. Този процес се нарича спермиогенеза.

Целият процес на сперматогенеза се извършва за около 72 дни.

Характерно е, че за адекватното му извършване е необходима температура, с 2 oC по-ниска от телесната.

Смъкването на ембрионалния тестис в скротума става при раждането в над 90% от случаите. Задържането на тестиса в коремната кухина едностранно или двустранно се означава като криптоорхидизъм. То изисква ранно лечение, поради възможност от настъпване на репродуктивни проблеми в полова зрялост на мъжа (трайно подтискане на сперматогенезата поради по-високата температура). 

Подпорните (спомагателни) клетки се наричат Сертолиеви клетки. Те са високи и цилиндрични, с основа на базалната мембрана и върхова част в просвета на семенното каналче. По страничните повърхности на тези клетки залягат плътно сперматогенните клетки. Сертолиевите клетки изпълняват опорна и трофична функция. Те са плътно разположени една до друга чрез здрави връзки. По този начин те формират имунологично значимата кръвно-тестисна бариера.

Сертолиевите клетки фагоцитират и разграждат резидуалните (остатъчни) телца при сперматогенезата.

Вътрешносекреторната функция на семенниците се изпълнява от Лайдиговите клетки. Те заемат около 12% от обема на семенника. Раполагат се по единично или на групички в интерстициума (в съединителната тъкан между семенните каналчета) и от там се наричат още интерстициални клетки. Около тези клетки има множество фенестрирани капиляри.

Тези клетки продуцират тестостерон под действието на гонадотропните хормони от предния дял на хипофизата.

Тестиса продуцира и в малки количества естрогени.

Правите каналчета на тестиса са постлани от привидно многоскоен епител. В него се редуват групи от цилиндрични ресничести клетки и кубични секретиращи клетки.

Епителните клетки имат резорбционна и секреторна функция.

pH в каналчетата е кисело, което води до обездвижване на сперматозоидите. При резорбтивната дейност на епитела се фагоцитират остатъчни телца и дори цели сперматозоиди.   

Епидидимис (надсеменник) - състои се от силно извити каналчета, които имат обща дължина от 5-7 метра. Той предоставя хранителни вещества за сперматозоидите. Там се осъществява зреенето на клетките. Епидидимнисът продължава в семеотводните канали.

Семепровод (семеотводни канали) – vas deferens

Той е продължение на канала на надсеменника. Дължината му е около 50 см. Той е главен резервоар нa сперматозоидите – от тях той се освобождава по време на еякулация.

Края на семеотводния канал се свързва с дъното на пикочния мехур. В страни се разполага семенното мехурче.

Секретът на семенното мехурче е вискозен и с алкален характер, като съставя 50-80% от обема на еякулата.  Неговата активност е андрогенно-зависима.

Простата – жлеза, разположена под пикочния мехур и обхващаша началната част на пикочния канал. Нейният секрет е белезникав с кисела реакция (pH – 6.3-6.5) и влиза в състава на спермата, като и придава специфичен мирис. Чрез простата се извършва т.нар. лубрикация. Изразява се в втечняване на силно вискозния секрет от семенните мехурчета. Конверсията на тестостерона в по силния андроген дихидротестостерон също се извършва в простата.

Еякулат

10% от състава му са сперматозиди и 90% семенна плазма.

Семенната плазма се състои от 1/3 секрет от простата и 2/3 секрет от семенните мехурчета.

Секрета от простата е с кисело pH, а от семенните мехурчета – с алкално.

Окончателно семенната плазма е с pH – 7.2 – 7.8.

Нормално обема на еякулата е в границите – 2-6 ml.

Към мъжката полова система се отнасят и булбо-уретралните жлези, отделящи секрет, подобен на яйчен белтък и пениса, който е копулативен орган.